Къде си, татко? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...Изгубена съм. Сто реки преплувах,
И извървях небесните маршрути.
А днес се припознах. Така направо,
затичана след спомените живи . . .Ходи по - бавно, трудно те настигам!
Гори тревата. Стъпките ми – боязливи.
Нали така... момичето на татко...?
Защо тогава празна е душата ?По ризата зеленото проблясва.
Кого с ръка поглаждаш по косата...?
Изгубена съм, татко. Вече остарявам
Една надежда в шепата държа.И ще я пусна. Малко по-нататък.
Да те достигне в Горната земя.
А ти си горе. В облак някой.
В дъждовна капка. В рогче от Луна.Аз разпознавам добротата, татко.
Нали съм първородна дъщеря....За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me