Страна прекрасна, но унила,
защо са тъжни твоите очи?
Нима не си за нас закрила?
Нима и теб сърцето те боли?

Прости ни, че заминахме далече
и скрихме смело своите сълзи.
Работихме, живяхме, ала вече
носталгия в душите ни пълзи.

Ний знаем, че си силна, търпелива
и в пределите ти пак ще се завърнем,
да потърсим в тебе нежност и закрила
и с искренна любов да те прегърнем.

Какво ме вдъхнови:

Носталгията по най-прекрасната страна на света... Целувки от далечна Америка:(