България! Кой ли дявол те създаде?
Кой ли теб те тъй наказа?
Ангел ли те теб предаде
Или Господ те заряза?

Беше силна, славна и могъща,
Неприятелите бягаха от тебе,
Славеше победите ти всяка къща
И прекланяха се пред силата во веки.

Хановете бяха ти тъй страшни,
Наследниците им не отстъпваха по сила,
Пленяваха народите опасни
И славеха те. О, Българийо! Родна! Мила!

Покръстиха те! Прие вярата Христова.
Бунтуваха се в теб народи друго верни
Враждата им не бе за тебе нова,
Подкрепяни бяха те от царете си неверни.

А после... какво на теб се случи,
Че петстотин години под робство беше?
Кой цар в управлението не сполучи,
Та никой към теб обич не таеше?

Настанаха за теб години тежки –
Разграбиха те, убиха твоите чеда.
Но, изтърпя по мъжките страдания нечовешки...
И само русите помогнаха ти в таз беда.

Замогна се – фабрики откри,
Нови църкви построи, храмове и къщи.
Срама от робството ти мъничко изтри,
Но все ще се намери кой да ти се мръщи.

Обичам те, Българийо, макар че ще замина!
Сърцето ми на теб ще бъде вярно.
За мен оставаш си моята родина,
Разделяна, но пак обичана и скъпа.