Ах, колко е прекрасно да знаеш сетнината
на дните земни и на тоз живот.
Със Бог във теб да ходиш по водата,
да се качиш във Божия кивот.
Да виждаш със очи огрени от Зората
тоз славен Път, що непрестанно те зове.
Да минеш тихо през вратата,
що слепият духовно ще презре.
Да чуваш ясно славни тайни,
да виждаш явно във незримото.
Да молиш: Боже святи, дай ми
да върша даже немислимото.
Да гледаш през очите Божии
на ближните и на света край теб.
Да питаш кротко: Боже, може ли
да оцелея в този лед?
Да минеш през Йордан, Ветил и Ерихон
на босо и сандалите на Бог обул.
Да яхнеш Веемота - чуден кон,
познавайки го и под скъсан чул.
На арфата Давидова да галиш струните
и да се лее песента на Моисея.
В пустинята поел през дюните
да кажеш смело: Все на Тебе пея.
И следвайки Христос да спреш във Вечността,
да видиш новото небе и новата земя.
Пред трона на Отец покорно да сведеш глава.
Да - бъдещето славно е в твоята ръка.