Сняг! – Бяла невинност вали,
като детски сън от грижи непомътен,
като тихи, влюбени очи –
в чиста радост, в светлина окъпани!
По стъклата сенки от снега
гонят се неуловими…
Аз в дантела - ледени цветя,
с дъх изписвам твойто име.
И изплуват познати черти –
от сълзите, навяно – мъгляви…
Кой ли смъртен ще улови
този миг на нетрайната радост?
А през буквите пада снегът,
ляга в пряспа от бяла забрава
И с невидим резец студът
свойта тънка резба поправя.
1975г., В.Търново