ПРЕЗ УЛЕЯ НА ВРЕМЕТО ИЗТИЧАТ
ПЕСНИ И РАДОСТ ПРЕСТОРЕНИ,
НА ЖИВОТА МИ ГОДИНИТЕ ТИЧАТ,
ОТ МЕЧТИТЕ ПРИШПОРВАНИ...
ДАЛЕЧ ОСТАНАХА - НЕДОЛЮБЕНИ,
РОДЕН КРАЙ И БАЩИНА СТРЯХА.
ТЪЖНИ, КАТО ДЕЦА НЕОБИЧАНИ,
СЪРЦЕ И ДУША ЗАЛИНЯХА...
И НАПРАЗНО В БЪДНОТО СЕ ВЗИРАМ,
ВИЖДАМ САМО БЯЛА САМОТА.
ЕДНА СЛЕД ДРУГА МЕЧТИТЕ УМИРАТ
ОТ МНОГО, МНОГО ЛЕТА...