Няква буца се е спряла,
в гърлото ми тя присяда,
трудно днеска се преглъща,
сълзи ли са или пъшка.
На косата гледам днеска,
сива пяна разпиляна,
викам мъдрост ще да е,
оправдание си търся.
Ще наблягам на боите,
на постите - не на мечтите,
ще пречистя си душата
и тялото си опустяло.