БУРЯ И СТИХ

Стихът понякога при мен пристига като буря -
раздира се небето от внезапно блеснал лъч.
Изпълва се светът с неподредени думи,
с очакване за полет трепетен изпълва се духът.

 И плисват в мен тогаз забързани словата
като спокоен, топъл, дълго чакан летен дъжд
и непознати рими в миг изпълват тишината,
светът със багри и със звуци се изпълва изведнъж.

 И, блеснал, оплоден от мойте странни думи,
щастлив, най-накрай усмихва се листът.
Отива си с последен вопъл затихващата буря
и мойта нова рожба с радост прегръща я светът. 

06.04.2010 г.