Стихът понякога при мен пристига като буря - раздира се небето от внезапно блеснал лъч. Изпълва се светът с неподредени думи, с очакване за полет трепетен изпълва се духът.
И плисват в мен тогаз забързани словата като спокоен, топъл, дълго чакан летен дъжд и непознати рими в миг изпълват тишината, светът със багри и със звуци се изпълва изведнъж.
И, блеснал, оплоден от мойте странни думи, щастлив, най-накрай усмихва се листът. Отива си с последен вопъл затихващата буря и мойта нова рожба с радост прегръща я светът.
