StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,572
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,685
   Точки: 2,639,094
   Съобщения: 138,006
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,761

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

БОЛКА

На всички млади хора,
покосени от коварната болест

Болка.
Нервите в окови се превръщат.
Сърдечните импулси
предвещават края на деня.
Утихват в неродена радост
вяра, обич  и една изгаряща мечта.
Тревогите и грижите са победени,
ехти над тях гласът на вечността.
Животът се превръща
във пресъхваща река.
Болка.
Юнската буря утихва в нощта.
Последен гръм тишината разтваря
и мълния бяла угасва в нега.
Болка...
Тишина...
Скъсана е всяка струна
и ечи гласът на съвестта: 
Защо?
Защо убиват птиците във полет?!
Защо злокобен, черен демон
е пронизал младостта?!
Защо ли в този свят огромен,
има място и за подлостта?!
Болка.
Синкава прозрачна тишина.
Две слънца в последен изгрев, 
ще споделят вашта болка и тъга.

Сезоните отново ще се сменят.
Вихрена ще дойде пролетта.
Влюбени отново ще се смеят.
Ще играят весели деца... 
И аз при вас отново ще се върна! 
Ще разцъфне мойта вяра
с първото кокиче във снега.
Моите песни с птиците от юг
при вас ще дойдат.
Ще зашушнат тихо моите устни
с шепота на първата трева.
В огъня на алени божури
моята любов към вас ще пламне
и на борове към върховете
моят дух ще търси светлина.
Ще бъда с вас!
Мойта сила ще ви дам, 
с моя огън ще ви стоплям
и ще тръгнем заедно натам,
някъде далеч, отвъд простора,
из дебрите на необятни светове... 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-11-01
прочитания: 281
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход