Силна си! Превземаш върховете,
вървиш нелекия си път сама.
Прескачаш тръни, търсейки пътеки.
Предричаш ходовете на нощта.

Разпалваш във сърцето любовта си.
Разпръскваш от душата белота.
Обгръщаш със доверие деня си
и сбъдваш даже чуждата мечта.

Зареждаш, като изворче пустиня.
Оазис   пролетен  във  пустошта.
Лъч в зимен ден. Разрината пъртина.
И вятър за опънати платна.

Силна си! Дори и в слабостта си
рисуваш в дребните неща следа.
Пребъдвайки, след много лични дати,
ти остани... БЛЕНУВАНА ЖЕНА!