БЛЕНУВАН БРЯГ

Доплувах до бленувания бряг

и... Ужас! – той на нищо не прилича.

Тук няма ни един добър събрат,

способен да разбира, да обича...

Обратно! Ресто! – В моите земи – 

където е и топло и приятно –

върни ме, време, и ме остави

да пея и да страдам – многократно...

автор: rosen_rosen

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-02-10
прочитания: 132
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)