С мечтите си пространство сътворихме,
обгърнахме го със синьо небе,
с голямо слънце си го украсихме
и стоплихме го с нашите ръце.
С нозете си оформихме Земята,
обсипахме я с приказни цветя
и птички - с песен досега непята,
извираща от нашите сърца.
Душите ни се сляха упоени.
Телата ни, копнеещи - и те.
Така родихме се благословени
и казахме на времето да спре.