БИТКА

Аз цял живот непрестанно воювам –
с простаци, с камъни и с догми.
Във битка аз дните погубвам,
със битка аз дните сурови запомням.

В бой непрестанно аз за децата си
дом красив съм изграждал.
С труд съм изкарвал аз хляба си
и в труд упорит аз стихове раждам.

И в тази непрестанна, вечна битка
тежкия камък с лекота аз повдигам
с лекота стената вечна иззиждам,
и, щастлив, аз думите дръзки намирам.

Но щом простакът вечен ме пресрещне,
със оглупялата си, вечна догма
става всичко в миг в света горещо,
спирам се пред туй препятствие огромно.

В зида на глупостта главата си разбивам,
в плесенясалата, вечна глупост!
Зида на глупостта все устрема спира
и нервите мои изпъва до лудост!

Но днес, събрал съм вече сили
и няма повече да се огъвам пред това,
дето вечно моя устрем спира –
със моя стих
зида на глупостта аз ще взривя!

16.03.2010 г.