Имам нужда нещо да ме стряска.
Имам нужда нещо да ме буди.
Като неведом птичи крясък
да пепелù невери и заблуди.

Едва затихнал вопълът -
нов вопъл да изтръгне.
Преди да е отминал трясъкът -
с нов трясък бурята да гръмне.

И под краката ми земята да трепери.
И да се сриват камъни и догми.
Да разрушавам старите химери.
И с буря мен светът да ме запомни.

И никак аз не искам да е лесно,
макар и да се сгромолясвам,
все буря търся вечно,
а не спокойно, тихо място.

На неспокойството със силата съм аз дарен.
И с непокорния си дух все побеждавам.
И никога не ще съм победен,
макар да стъпвам по жарава...

21 август 2009 г.