Когато стихне и последната врата
и арфите на рамките замлъкнат -
у мен се утаява вечерта,
стените се стопяват и се смъкват.
И като лотос в кротната вода
седя и дишам, дишам и прегръщам
на мрака сляпата безмерна свобода,
която е една,
една и съща.