uFeel.me
БЕЗНАДЕЖДИЕ
Автор: bohem,  21 ноември 2011 г. в 15:13 ч.
прочити: 576
Подранила си, знаеш ли… Много избърза…
Още зимно просвирва ми леден кавал
и светът ми е свит, и без Лято – премръзнал…
А дали пък за Пролет не съм закъснял…


Подранила си, знаеш ли… Страшно ме кефиш…
Как разголена, млада поклащаш снага
сред премръзнали кучета, скрила във шепи
тази моя забравена, стара мечта…

Подранила си, знаеш ли… Не! Не си тръгвай…
Обладай ме във парка сред преспи от сняг…
От косата си лятното слънце развързвай.
Поведи ме със него към пролетен бряг…

Подранила си, знаеш ли… Моя Надеждо…
Но защо ли към тебе съм винаги взрян…
И макар да изглежда, че няма надежда,
обладай ме пред всички – без дъх… и без свян…

16.11.2011 год.
Гр.Тополовград
Николай Дялков 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me