Българийо, майчице мила,
защо си главата склонила?
И сълзи горчиви днес лееш,
наместо песни да пееш?
Нали са ти живи децата,
все още е свободна земята;
тя дарове ражда богати,
та членство в Европа да плати!
„Децата ми, синко, са живи,
но работят по чуждите ниви;
на близки, далечни държави
и мене ме мъката дави,
че с тях са и внуците мили,
не тук, а там се родили.
Днес станали веч ученици,
на чужди се учат езици.
Къде ми са старите хора?
Заминаха за вечна отмора,
далече в отвъдния свят,
от болести страшни, от глад.
Ах, тази криворазбрана цивилизация
на съвременната демокрация,
мен, синко, в дълг ми вменява,
да стана преуспяваща държава.
Откакто съм влязла в Европа,
бедността на портата тропа,
децата ми привлече в емиграция,
принуди ме да правя интеграция,
между разните етноси тука
да приобщавам към светска наука,
на хора невежи децата,
по градове и по селата;
на навици, ред, дисциплина -
несвикнали от детска градина.\"
14 март 2012 г.