StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,605
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,647
   Точки: 2,663,766
   Съобщения: 170,034
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

БАБА, ТАТКО И ЛЕЛЯ


Седи майка тъжна с две малки деца
на пода, край ниска синия.
Съпруг се поминал в Балканска война,
там някъде, в чужда курия.

Да можеше супичка да посвари
поне с два-три стари картофа...
Но няма картофи. Отдавна седи
във зимника празната кофа.

– Мамо бе, сух хляб ли ний все ще ядем?
момченцето Христо проплака.
Да имаше малко чорбица, барем,
чуй как ми гъргорят червата!

– Отде да я взема аз тази храна?!
приведе се майка, изохка.
Щом сух го не искаш, вземи във ръка
комата, топни го в потока!

– И мене ми стърже. Все гладна седя!
и Райничка малка изхлипа.
Навън вятър стенещ затръшна врата,
промъкнал се в двор без да пита.

Скупчиха се малките нейни деца,
от глад и от страх премалели,
на сигурно място и топлина,
във фустата, в гънките бели. 

На другата сутрин тя рано на път
проводи ги с двата комата –
във някакво село тютюн да берат,
да работят там за храната.

Наесен децата се върнаха пак.
Ей, Райна – сандалки обула,
подпЕтени, стари, на босия крак,
а Христо – с два леви цървула.

Така мойта бабичка, мила една,
и леля и татко живяли.
Накрай им намерила втори баща
и – сити години настали.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-27
прочитания: 201
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход