Изморих се да съм там и да те чакам
при мен да дойдеш щом те нарани
и когато позабравиш - ти - глупакът -
връщаш се при нея без спомените за преди.

Не нея не ѝ пречи, че я искаш,
даже сподели ми, че се наслаждава,
когато за пореден път - подтиснат -
си тръгнеш...тя се забавлява.

Изморих се грешките да ти поправям,
не искам вече да те нося на ръце -
от утре сам си. Аз забравям!!!
Припомних си, че имам сърце.

За него ти не се досещаш,
как твоите болки преживява,
при мен опора и подкрепа срещаш,
но аз започнах да се изморявам...