Аз съм капката дъждовна.
Аз съм капката от роса.
За разбиране съм сложна.
Не съм обич, ами тъга!
Но с очи ти да ме пиеш.
Да се вричаш със пръстите.
По звездите ти да виеш.
Да ме пращаш на мътните
реки. Сменям си кожата.
Хвърлям я там, на тревата.
Капката съм, дъждовната.
Луна, с мен кърмиш земята.