Присъдата е грозна тишина,
сковала същността ми с мъртва хватка,
макар и сляп, куцукайки вървя
по пътища случайни, непонятни,
препъвам се в обиди и сплетни,
изправям се и падам, оцелявам,
защото още вярвам, но кънти
у мен гласът на хидра деветглава. 

Херакъл аз не съм, не съм герой,
а само много малка песъчинка,
притихнала сред хорския безброй,
и пътищата чужди не пресичам,
защото в тази бездна няма път,
осеян от любимите ми рози,
чудовища виреят там от плът,
разкъсана от злобата им грозна.

 Не искам да променям този свят,
дори да искам, пак не ще успея,
не искам да съм крезовски богат,
не съм и млад юнак във апогея
на силите си, аз съм само прът
във спиците на стари маргинали
и тъжен вик сред омагьосан кръг,
фалшива нота в тъжни мадригали. 

Илко Карайчев - zefpet