Аз Жардел...
в мига пръв без реакция
кратък размисъл...
усещане за много-
значност за няколко
мигания нищо не се открива...
на срички  интерпретация комична 
отказваш се и защо ли
изобщо се разтълкувачи
само за...
смешно би било.
За теб Рай
за идеята  вложена
за онова усещане 
за хиляди неща
 за онова "ПРЕКРАСНОЕ ДАЛЕКО"...
"усещане за много неща" -
от замъка далечен
през росата сребърна
като вътрележка минава
цяла вселена...
къде започва
дали свършва пътят 
жестокост има /в повече/ 
и нежност /от всеки жадувана/
бисерно изворче
и кални води /кой да ги филтрира/
как по-добър да стане...
въздухът цветен
през водопада планински да мине
и онзи чичко с четката черна как тичинки...
как всички щастливи да са...
алените макове
опрашвани от жужащи пчели
има ли го РАЯ - РАЙ, моля те кажи
има ли ги хората 
онези другите-човеците
онези веселите...
онези искрено обичащи те се
ЖАРДЕЛ- един стига ли
"онези семена" да опраши
другият ден да се роди...
и любовта в него...