Може да е кратко,
но пък да е сладко.
Думите в мен напират,
чак дъхът ми спират.

Ако в този свят не мога,
чак до изнемога,
ще се трудя в другия живот,
но ще съм вярна до гроб.

Стихове и в оня свят ще пиша,
културата няма да лиша.
То ми е втора природа,
какво пък,такава съм порода.

Да си поет на днешно време
си е чисто бреме,
но какво да се прави,
нали ще се прослави...

Думите са всичко в този свят
те са шарения цвят,
с тях се вричаме до изнемога
и отново молим се на бога,

и този път да се смили
над нас бедните души,
че животът тежък стана
без тази промяна.