StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,729
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,117
   Точки: 2,648,643
   Съобщения: 163,542
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,797

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Автопортрет в черно....

Клепачите гримирани в тъмен тон.

От месеци не слагам лак за нокти.

Черното е моят фон – винаги отива

на бялата ми кожа.

Не нося бяло – не е моят цвят...

Ръцете ми пресъхнаха от търсене на

изгубеното щастие,

сега рисуват някакви картини-

ненужни никому, забравяни

в прахта...

Те носят някаква тъга и мрак

а исках да са идеални.

Сърцето ми  е просто орган

зашит небрежно на безброй места....

Не тупти, само мълчи....

За да знаеш, че там

не е твоето място....

не е ничие място...

Никой не харесва  счупени жени

със побелели устни....

И толкова зашити рани...

Никой не обича тъжни очи,

защото вече са видели всичко....

автор: Моник Валерѝ
дата: 18/05/2018 г.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-05-19
прочитания: 109
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход