По ръка художник, по сърце поет,

превеждаш всяка дума във пространство.

Числа и линии се нижат във куплет

и в сънища рисуваш своите странства…

във стари спомени – тъй вечно вдъхновен:

лъчи и сенки (шепне топлина),

пред себе си безкрайно откровен,

че няма истина, да търсиш е съдба.

Защото драмата е цел, но не и форма.

Във тоз театър сам си диригент

колонадите танцуват на платформа

като кукли на конци без прецедент.

И всеки миг очите си затворил,

ръцете следват лудост, въображение,

абстракцията и вечните простори

във странно философско отражение.

Скулптурата за теб не е изкуство -

ти ваеш от пространство съдържание

да вложиш своите за други – чувства

е сцена за живот. За теб – призвание.

30.05.2012