StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,779
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,440
   Точки: 2,646,488
   Съобщения: 155,445
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Анонимно

Ръцете ми отново смели са не прикривам думите си защото силни са неземно болезнени и наивни. На прах правя душата ти отново с думи те отблъсквам толкова силна съм. Даже не вярвах, че мога. Лутам се из море като безкрайна синева и лека полека откривам вечноста. Вървя в тъмнината сама, безстрашна и смела вървя, пребродила безброй морета със средновековната карета пътя поела. Буташ се ти между думите ми просиш си съжаление, което няма да ти дам. Сърцето ми сковано е, от посланието, което предаде ми ти преди време. Последен спомен за отминал копнеж се явява пред мен като бреме. Тишината раздирам с писък така чувствен и много ранима политам към вечността на крилата на птица, която отлита далеко от света.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-01-26
прочитания: 228
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход