Бучката захар на крехкия смисъл
несетно в ръцете ти днес се троши.
И не очакваш, че толкова близо
до тебе е краят... Натам погледни.
Вее от нищо злокобният вятър,
грабва надежди, усмивки, мечти.
Вечно вселенският анихилатор
всичко помита. Не всичко? Почти...
Бягат очите от черната дупка,
спира сърцето, разделено на две.
Чезне животът без смисъл и тука,-
без въпрос той е това, което е...
© Елена Желева. 09.07.2011 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me