Аз исках в моите ръце да стопля
изстиналите твои пръсти
и взирах се в очите ти дълбоки
но виждах само бездна, пустош тъмна
Кой твоите криле преряза
и те остави да кървиш във мрака
кой цял живот принуди те да бягаш
от истината, която винаги си чакал
Нима не виждаш, сам си сред мнозина
които без души опитват да живеят
дъждът сега сълзите ти размива
и спира слънцето отново да изгрее
Ти ангел беше, паднал във немилост
продаде своите крила, изтръгна своето сърце
кажи ми струва ли си да убиваш
ден след ден душата си за да си човек?