Аз,няма да чуя,тихите стъпки,
забързани по-алеята на вечноста.

Аз,няма да чуя,гласът ти
нашепващ тъжни слова.

Аз,няма да видя,горещите сълзи,
отронени от твоите очи,
попиващи бързо в напуканата земя.

Аз,няма да видя,твоята ръка,
поднасяща бавно,букета с цветя,
положен с любов на студената земя.

Аз,няма да видя,мъката в твоята душа,
но с любов и нежност,над теб ще бдя,
като небесен ангел от вечността.