Задъхано вече преследваш живота.
Събуждаш се, преди да си заспал,
и само огледалото издава със охота,
от изгреви светът е остарял!

Понякога тихо прелистваш мечтите,
с надежда във времето спряло,
че грешките твои не са ги убили,
и греховете обличаш във бяло.

Какво пък? Така е! Не си по-различен!
Пилееше младост през пръсти,
водата в морето ти бе до колене,
и Дяволът понякога също се кръсти.

А утре? Утре е ново начало!
Най тъмно е преди да зазорее.
И спреш ли - и сърцето ти е спряло,
отказало да бие... Ама не е!