На дъщеря ми Милена – с много обич!
Навярно пак сънува пеперуди
Момичето ми – нежно като тях!
Усмихва се в съня на нещо хубаво
и мислите ми сепва с бистър смях!
Да можех да проникна там, в пространството
на светлия, безгрижен сън – за миг!
И да се впусна в лудо странстване
из приказни моря и планини,
че живи са Синбад Мореплавателя
и любопитството на Одисей у мен…
Ограби Зрелостта мечтата ми –
в Итака да се върна някой ден;
през рифове на болки и илюзии,
в държавата на Детството, където
Момиче съм и с вяра неизгубена
очаквам Вечната Любов в сърцето!
Вън, пъстрото петле – Денят, с крилата си
магьоса сякаш есенния клен -
превърна го във приказна фрегата:
величествена, с корпус позлатен…
Тя бавно приближава към прозореца,
с попътен вятър в алени платна!
За мене ли? Така ми се е сторило!
Навярно е за мойта дъщеря!
1977г., В. Търново, Из книгата „Възлопис”
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me