uFeel.me
Алени платна
Автор: tonia_borisova,  9 юли 2011 г. в 01:07 ч.
прочити: 358

 

На дъщеря ми Милена – с много обич!

Навярно пак сънува пеперуди

Момичето ми – нежно като тях!

Усмихва се в съня на нещо хубаво

и мислите ми сепва с бистър смях!

Да можех да проникна там, в пространството

на светлия, безгрижен сън – за миг!

И да се впусна в лудо странстване

из приказни моря и планини,

че живи са Синбад Мореплавателя

и любопитството  на Одисей у мен…

Ограби Зрелостта мечтата ми –

в  Итака да се върна някой ден;

през рифове на болки и илюзии,

в  държавата на Детството,  където

Момиче съм и с вяра неизгубена

очаквам  Вечната Любов в сърцето!

Вън,  пъстрото петле – Денят, с  крилата си

магьоса сякаш есенния клен -

превърна го във приказна фрегата:

величествена, с  корпус позлатен…

Тя бавно приближава към прозореца,

с попътен вятър в  алени платна!

За мене ли? Така ми се е сторило!

Навярно е за мойта дъщеря! 

1977г., В. Търново,  Из книгата „Възлопис”

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me