Александра, внучке мила,
тъй далеч си от България.
В чужди край си се родила
- под небето на Италия!
Тя не е на тебе родина,
но те храни и облича;
и макар да е чужбина -
като своя те обича!
Често ти минават дните,
на брега, покрай морето,
надпреварваш се с вълните,
радва ти се сърчицето!
И от пясъка на плажа,
строиш замъци и кули,
а край теб са вярна стража -
две сестрички: Деби, Джули...
2
Щедро съдбата те е дарила -
да си любимка вкъщи на всички;
и на татко и на мама мила,
на сестричките ти ученички!
Детството твое леко минава
сред децата в чуждата държава.
Ще ли си дойдеш ти догодина,
в бащината си мила родина?
Сутрин да гледаш как слънце изгрява,
над високата Рила планина,
а денят ти, сред глъчка и врява -
да минава в детската градина!
Хай, ела си, ела си в България -
тя е на татко и мама родина;
там, дето ти си родена в Италия -
тя е за тебе - просто чужбина!
* * *
Ах, Александра, внучке ле моя,
ще ли да пуснеш коренче тука?
Чужда родина да считаш за своя
и на езика ѝ, да учиш наука?
Чуй, България е много красива...
Тук, сред другарчета мили добрички,
ти ще чуваш реч родна, звънлива,
и песента на пойните птички!
12 ч., 12 януари 2013 Mitivan