StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,699
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,223
   Точки: 2,645,652
   Съобщения: 154,909
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Акостиране



От думите ти сплитам морски възли-
опитвам се да впримча съвестта си.
Отдавна твоят свят ми се изплъзва.
За моя трябват сребърни компаси.
А този океан е ненаситен-
поглъща всички правилни посоки.
Вълните съскат: искам, искам, искам!
В очите ни е бездна от въпроси.
И само лудостта на онзи вятър,
без който, ти не би се сблъскал с мене,
ме кара да не мразя тишината-
от времето да оплета търпение,
докато се разминат ураганите
и слънцето изгрее трайно в мислите...
Нали целта на всяко земно плаване
започва и завършва със: Обичам те!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-05-20
прочитания: 250
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход