Ако умра с отворени очи

ще е все за белия ми свят

във който така и не успях да съм щастлива,

/А къде е То, какво е То?/

Но оставих в децата си оставих

в течащи разклонения - кръвта ми,

такава... тичаща, червена, без стени.

Изригваща нагоре, не търсеща спасение...

И няма да е Лято.

Не искам да е лято!!!

Тишината бавно ще тече

а в мене ще е викащо до пръсване.

Приятелите ми над мен ще се сбогуват

... ще ме гледат тъжно,

а в лИстата написани със стиховЕ

ще е казаното от душата ми.

"Лунната соната" ще се чуе

от пианото във ъгъла.

Ще мирише на свещИ,

от пламъка ще се отделя восък

ще пари по ръцете, ще е тягаво...!

Ще съм с отворени очи...!

Жадна!

Да обичам Него

отломъчно, искащо..

през всички хилядолетия,

докоснала го със живото в сърцето.

Ще е последно да погледна в залеза

и в пейзажа закотвен на небето,

в отрязъка да прелитне птица.

И размаха на крилете и,

да се отразят в стъклото на очите ми,

за да ги затворя политайки със Нея!!!

12.12.2008г.