Гризач прибрах в сърцето и трябва тази вечер да го храня.

Кал се стича по стените и нищо не помага да е светло.

Музика дочувам и присмива ми се в бясно темпо.

Чудя се.. ако умра дали ще свърши всичко? Тихо?

Примерно.. поне да оглушея, знам ли, да не виждам?

Мислите ми да изчезнат и тази кал в розово да изтече?

Сърцето ми надъвкано да спре, да си почине, да посънува?

Всички да забравя, все едно не ги е имало до мен (за да не страдам)..

Страх ме е, а срам ме е да си призная. Всичко е жестоко. Странно.

Едва и въздух си поемам. Може би отказвам и да дишам. И боли ме.