Когато започнеш да чувстваш, че душата си ще предадеш,
когато единственото ти желание е просто да умреш...
започнеш ли да осъзнаваш, че напразно си живял,
че само болка ти си чувствал и само лицемерие видял,
чак сега проглеждаш и те преследва мисълта,
че вместо помощ, ще получиш само нечий нож в гърба!
Защото просто в живота истина не съществува -
всеки крие се зад маска, на приятел се преструва!
Срещнеш ли се със завистта, тя отваря ти очите,
затова стегни се, съвземи се и преглътни сълзите!
Защото да плачеш за хората не си струва,
ти имаш честност и достойнство - с тях болката лекувай!
Просто смело застани пред фалша и лъжата
и съумееш ли да си спасиш сърцето и душата,
дори и неразбран, усещащ зла прокоба,
поне си себе си и ще си такъв до гроба!