На Буба и Невена

Бих стигнала до краят на света
и няма да ми пречи, че е невъзможно,
за да мога завинаги да хвърля от ръба
съмнения, лъжи и спомени.

Бих извървяла всички пътища за да те видя
и няма да ми пречи да съм адски уморена.
Бих чакала на спирка полунощна да те срещна
и няма да ми пречи дори да закъснееш с цяла вечност.

Бих вярвала във толкова неща
и няма да ми пречи самотата.
Бих хванала ръката ти, когато падаш
и няма да ми пречи с теб да падна на земята.

Бих тръгнала нагоре по реката
за да се огледам в чист, кристален извор,
за да разбера как раждат се реките,
за да науча истината за всеки стар, направен избор.

И ако обещаеш да си там, до мен,
дори и само в мислите си,
за себе си аз бих приела всяка истина
и бих започнала да се усмихвам всеки ден.