Искаше ми се, когато плачеше,
да можех да плача с теб.
Да те притискам нежно до гръдта си,
и да усещам ударите на малкото ти
сърчице. Ако можех като луда след теб да
тичам,
нямаше и за миг да спирам.
Ако можех всяка сутрин с целувка да
те будя, да те приспивам вечер с песен,
щях да пазя будна цяла нощ красивия
ти сън.
А усетеше ли безпокойство,
щях да бъда неотлъчно до теб,
за да върна прекрасната усмивка,
и слънцето в моя ден.
Щях да ти приготвя топла стая,
в най - озаряващите цветове,
и меко креватче, в което да сънуваше
приказките и безкрая на света.
Ако можех, щях да те дарявам с
цялата си любов.