Ако имах пръчица вълшебна във ръце

толкова много неща аз щях да направя

щях да посея добро във всяко сърце

щях злобата и подлостта надалеч да оставя.

Нямаше по света толкова хора да умират

от глад, мизерия и нищета

а нова надежда щяха да намират

във всяка сутришна капка роса.

Щяха със дъжда усмивки да валят

и всеки слънчев лъч щастие да дава

дори и през зимата цветята щяха да цъфтят

и топлина и нежност на ъгъла да се раздава.

Света като дъгата щях да оцветя

в меки и светли, искрящи цветове

щях от сивото и черното да го лиша

за да се появят усмивки на всяко лице.

Във всеки от нас тази пръчица е скрита

но да се появи ще трябва ти да я оставиш

и тогава с усмивка неприкрита

света по добър самичък ще направиш.