Гръм и трясъци, разруха,
всичко в черен мрак и прах
ураганът вред раздуха
злоба, отчаяние и страх.
Остри тръните пробождат
и плътта ни, и сърцето грешно,
стъклени очи избождат.
Тука ще останем вечно.
Бръмчат, ламарини трещят
към пропастта ни измитат
куршуми бесни летят
и отново към нас политат.
Детето-ангел русокосо
до своята мъртва майка стои;
с бяла кожа - голо и босо
гледа я, но без сълзи.
То знае какво е война,
човешките мисли - от демон по-зли
протяга своята мъничка ръка
да вземе ножа и да отмъсти.
Залива ни адската лава
от злоба и страст за пари,
от копнеж по злато и слава
човешката душа се изпари.