uFeel.me
Абсурден свят
Автор: severianin,  26 февруари 2013 г. в 07:56 ч.
прочити: 261

               “Някой ден, когато се съмне среднощ...”
                                    Силвия МИХАЙЛОВА, “Тогава”

                “Noche, que noche nochera...
                                             Федерико Гарсия ЛОРКА

 

Среднощ разсъмва в моя свят-видение;
по изгрев слънце нощ в нощта нощува,
а пустотата е стълпотворение
на светове, от нищото изплували.

И аз съм там, макар че там ме няма;
преди да съм заспал – се будя в здрача
и стъпвам сам, макар да крачим двама;
и радостта тъжи, смехът ми плаче...

Отивам си, преди да съм пристигнал,
отплавал съм, преди да дойда още;
насън будувам, а не съм и мигнал,
сънувам буден, търся слънце нощем.

Преди да кацна – трябва да отлитам,
преди да тръгна – време е да спирам;
знам отговорите преди да питам...
Нима преди да съм живял – умирам?

Задъхан е покоят ми тревожен,
а поривът ми – окован с вериги.
Пусни ме, Свят объркан, невъзможен,
или ме събуди и вече стига!

Омръзна ми надолу да се качвам
и тишината с грохот да е пълна;
да скитам сред тълпи, а сам да крача
под бременни със тътен неми мълнии.

Омръзна ми началото да чакам,
да крача сляп, вика ви да не чувам...

Но все така среднощ разсъмва в мрака
и посред бял ден нощ в нощта нощува.

 

________

* Noche, que noche nochera – /исп./ – нощ, нощуваща в нощта

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me