Колко много красиви мечти -
цял букет, несъбиращ се в длани,
са понесли в сияйни зори
осемнайсетгодишни младежи и дами.

Как очакван и бляскъв е днешният ден,
като ручей, земята пробиващ,
към реката голяма с копнеж устремен
и бълбукащ от радост, и безспирно напиращ.

Глъч и смях. Чуруликащи птички в гнезда,
пърхащи радостно преди да отлитнат.
Синевата безкрайна с разтуптени сърца
те прегръщат и нищо не питат.

Само вярват, че утре света
по-различен ще бъде, по-хубав
и подхвърлят балони, и разпръскват цветя,
и промяна жадуват, жадуват, жадуват.

Тъй и ние, преди толкоз лета,
този ден огласявахме с песни,
а съдбата - старица добра
ни предричаше трудности лесни.

Днес приседнала тихо, с уморени очи,
тя ги гледа безмълвно. Умилена е някак си даже.
После прекръсти се и сълзичка изтри,
и прошепна: \"Бог да ви пази!\"

Силвия Гуцева