Роден и израснал напразно,
изгубил отдавна всичко свято,
заклевам се във своето мъчение,
че исках всичко да е по-красиво.
Погубен от писъка на чайките,
изплашен от морските вълни,
затворих се сам в стаята,
но нещо в мен се блъска и боли.
Как искам да съм между хората,
да слушам песни, да чета писма.
Да знам, че някой ме обича
и търси моята ръка.
Тогава може би ще бъда друг -
ще стана искрен и добър,
ще видя блясъка на слънцето
и няма да съм никога сам.
А страшно е,когато си самотен.
Загиваш бавно, свършваш сам,
затворен в своята черупка,
загубил всичко в този свят.