СЛЪНЦЕ И ВЪЗТОРГ

Аз целият съм слънце и възторг!

Денят ми е с слънчеви нишки тъкан.

Възторжен изграждам аз слънчев живот,

доверчиво докосвам аз слънцето с длан.

От мен тъй много иска Бог –

за да остави диря земният му син,

изпълва дните му със слънце и възторг

и с благодарност аз превръщам ги във стих. 

И всичко Бог раздава ми със щедрост –

и слънцето, и този луд възторг,

запазва кът в сърцето ми за нежност

и става нежен погледът му строг.

И отминават ме на дните мътните талази,

защото крило над мен разперва Бог.

Затуй грижливо той ме пази –

защото аз съм слънце и възторг!

И всичко трепетно във мен гори,

и слънцето превръща душата ми в плам,

издигат се край мене рой искри –

с възторг аз в слънцето ще изгоря!

23.01.2010 г.

София