Аз пиша.
Напук на всички правила.
Тъй както дишам,
както тече река,
като полъх на вятър,
като стон на дете,
като вопъл отчаян,
като птичи напев

Почивам си, когато пиша
на римите в плен.
Уморявам се да пиша.
Кой ще разбере?

През сълзи аз пиша
и пиша с любов.
Не се свеня от сълзите.
Не намирам покой.

Човешкото в мене неспирно трепти.
И вечно изгарят ме чувствата.
Коленича в зелени треви -
Господи, колко е хубаво!
Благодаря ти, Господи!

16 април 2006 г. - Цветница