Човешките съдби не бяха вечни

на края, след какво сме си оставили

и в спомените толкова далечни

които бяхме в себе си забравили.

Във мислите, и думите любовни

разпалили останките в камините

в лъжите й - превърнати в отровни

остатъци във въздуха с годините.

И нашите тела са вечно чужди

когато се събудим, без очите си

затворени за простите ни нужди

в отворените страници на дните ни.

Човешките съдби не бяха вечни

след края и сърцата са по-стари

и двамата със теб, така далечни

ще бъдем просто, свои аватари.