StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,140
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,515
   Точки: 2,652,696
   Съобщения: 152,304
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,771

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

АХ, КОЛКО МНОГО МИ ЛИПСВАШ



Времето не ще да заличи в мен тъгата
откакто ти ни напусна този свят.
Откакто тишитната ме посреща зад вратата,
останаха спомени в сърцето да горят.

Колко много ми липсваш, бабо непрежалима?
Всеки  Божи ден за теб аз тъгувам.
Да знаеш само колко мъка в душата ми има.
Не знам болката с какво се лекува?

Връщам времето назад при теб на село.
Как засмяна ме посрещаш на вратата.
Как ме прегръщаш и целуваш по детското чело
и с дланите си топли ме галиш по косата.

Как в скута ти ще приседна сгушена кротко,
а ти ще ми обуеш плетени терлички.
Пред печката доволно ще мърка нашата котка,
а в стаята ще ухае на бабини мекички.

Как да не си спомням за вкусните милинки.
За красивата кукла от шарени парцалки.
Как пълнеше в шепата ми скътани стотинки
от кърпичката вързана на възелчета малки.

Но теб те няма моя бабичко любима.
В душата ми е заседнала голяма бучка.
Ах, колко искам да си до мен и да те има
и да изтриеш сълзите на твоята внучка.

Но времето лети и носи своя отпечатък.
Годините отминават неусетно безспир.
Живота ни е само един миг кратък.
Мила моя бабичко, почивай в мир.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-12-10
прочитания: 2171
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход