Не иде реч за бучицата сирене,
за ситното поскъпване на хляба,
за дразнещото перчене на вилите...
Не става реч, че полугладен лягаш.

Не за това, че къташ и ухажваш,
ушити дрехи преди три декади,
а новите богати се докарват
в сандали и костюми на Армани.

Не става дума за това, а друго
различно от тъфри и клоунади -
душата постепенно става груба,
напуканото се обръща в рани...