И който вярва в Бог - ще се покае,
ще просне потното чело в земята,
от сълзите ще стане кал…
И ще му мине!
Останалите… Влюбените грешно,
къде да търсят залив, да се скрият?
Ръмжат студени ветровете,
дори и от мисълта,
че ще те няма.
- - -
От непосилна тежест на въпроси
рамене прегърбвам.
Господи, Ти нямаш право!
До невъзможност
синкав мрак се стеле.
И глухите икони ме разглеждат
- разголена от угризения
и бясна от желание.
- - -
Посоки сребърни
плетат косите ти.
Със мен ли остаряваш?
Или просто преспите
на бъдеща раздяла
вещаят белите пътеки,
по които ще си тръгнеш?
- - -
... Кажи ми, ти кажи
все още пазиш ли,
онези - дивите мечти,
рояк от пеперуди в косите ми?
Пробужда ме в нощен миг
луната в твоите очи
и къпя се в бледни спомени...
- - -
Молитвен шепот
към теб, отправям Господи!...
Отново устните очаквам
с живата вода да ме налеят...
И зимните цветя в моя спомен
от повея на топъл вятър
да се смеят...
- - -
Не искам това!...
Не искам нищо, Господи!
Ще бъда радостна, да видя
очите му да станат
чисти, като извор.
И ручеят на устните да потекат
по сухите му пясъци.
- - -
Издишвам бавно... пресекливо.
Поемам въздух пак.
А утрото не ще пристигне.
Уморих се,
да те търся,
скъсани и със много рани
са краката ми на скитница.
Търсих ли те точно теб,
твоето име ли поисках?
Много грешни имена
във посоките прошепнах.
После ги намирам в други
сред листопади късни,
жълти до безумие.
Отново ли ще дойде мрак?
Отново ли е пустош ?
А тънко ехото на твоят глас
пробожда ме,
сред късчета мълчание... Господи, върни го!