uFeel.me
А синорът заспиваше. По съмнало. /In Memoriam/
Автор: Desert_Rose,  20 януари 2009 г. в 14:44 ч.
прочити: 367

А синорът заспиваше. По съмнало.
/In Memoriam/


                                  „Не тъжи, малка моя...
                                  Никой не умира в неделите.”
                                  nicol (Магьосница)
                                  *          *          *
                                  „Едно недоживяно
                                  лято
                                  изтича край пътя...
                                  В края на август... завинаги.”
                                  doreto66 (Дора Павлова)

Ръцете ти
умееха да галят
със длани,
топли като вечност.
Лицето ти
почти не помня, бабо.
Но помня теб
и твоята човечност.
Очите ти, разказват,
бùли пъстри.
От моите
една сълза напира –
облечена във черно.
Безпощаден
до болка беше Господ.
И умираща,
горещината се разтапяше.
До мокро…
Пожертвахме те –
дъжд срещу душа.
Черешата изсъхна...
Помня – дядо
до нея се съсухри.
Почерня.
*      *      *
В началото на август...
беше късно...
Неделята се сгърчи.
Изпищя.
А сùнорът заспиваше.
По съмнало.
Във капка вино
вместо кръв. В сълза.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me